Заводът, който прослави България пред света. Ето как на 4 септември 1954 г. бе произведен първият български пеницилин – първият антибиотик на Земята!
На 4 септември 1954 година е произведен първият български пеницилин, а на 5 септември публично е открит Заводът за антибиотици в Разград.
Заводът за антибиотици в Разград прославя България по света. Началото е сложено с разпореждане на Министерския съвет от 28 септември 1951 година, което позволява на Министерството на националното здраве и обществените грижи да стартира изследването и проектирането на цех за пеницилин. Съгласно Постановлението на Министерството на външните работи пък се слага задачата да изиска от държавното управление на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики руски експерти да проектират завода, да приготви фрагменти и да обезпечи специфичните машини и уреди. Сред градовете, посочени за изследване е и Разград.
През лятото на 1952 година в Разград идва арх. Селезньов със задачата да откри подобаващия терен. Избира място до Хисарлъшката могила, което се оказало най-подходящо – висок терен, изключващ заливане при наводняване. И до момента не стопират легендите, че под завода има златна римска каляска.
На 4 септември 1954 година Татяна Леонтиевна и инж. Петър Стоянов изваждат първите кристали български пеницилин, което е ознаменувано от писък на заводската сирена, която прави съпричастни към радостния момент всички поданици на Разград.
В идващите десетилетия създаваните в Разград медикаменти надвишават 200 типа. България посредством завода на антибиотици е втората страна в света, която стартира да създава и високоефективните антибиотици тубоцин и тилозин. Ако първоначално пеницилинът задоволява извънредно потребностите на българското опазване на здравето от този антибиотик, то по-късно огромна част от продукцията отива за експорт – в Русия и другите страни от някогашния Съветски съюз, Западна Европа, Азия, Африка, Америка и дори в Австралия. Първият експорт е сбъднат през 1955 година – пеницилин за Китай.
Пеницилинът е първият в света антибиотик, открит от шотландския учен Александър Флеминг през 1928 година. Разработката на пеницилина за приложимост като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова премия за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Въпреки това, няколко други откриватели описван бактериостатичния резултат на Penicillium по-рано от Флеминг. По всяка възможност първата сходна обява е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското сдружение в Лондон. Френският доктор Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното влияние на някои типове плесен върху бактериите в обява от 1894 година, която не е призната от института „ Пастьор “ поради младостта му.
Флеминг споделя, че моментът на откриването на пеницилина е в утрото на петък, 28 септември 1928 година.
Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда „ ореол “, в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията.
